Мартеничка аз ти подарих,
излъгах всички
и сърцето си във нея скрих...
Трябваше да падне скоро,
ала тя се застоя,
ето - лято животворно,
още виждах я на твоята ръка.
Знаех, че е моя,
че я носиш ти заради мен,
даваше ми радост да я виждам
и се радвах всеки ден.
Мисли зли ме обладаха,
нагрубих те, не един път - два.
Няма смисъл да се извинявам
и изчезна ненадейно тя...