Джак и Андреас

Малко след като Яна скочи през прозореца върколаците нахлуха в конферентната зала. Макар той да бе с гръб вълците не го нападнаха. Плиткият им интелект го развесели. Той се усмихна извади бързо пистолетите си и започна да стреля дъжд от сребърни куршуми докато бавно отстъпваше към прозорците. Идеята му беше налудничава. Той смяташе да скочи през прозореца и то назад след като свърши патроните в пълнителите. Това щеше да е най-трудното му измъкване за когато и да било. Докато стреляше Джак събираше смелост за скока. Най-накрая патроните свършиха. Джак си пое дъх и скочи назад. Той залагаше прекалено много на това действие. Ако скочеше прекалено силно щеше да се размаже пет етажа по-надолу, но ако скочеше прекалено леко щеше да попадне на перваза и да остане там за секунда преди да успее да скочи отново, а това бе достатъчно за върколаците. На карта бе живота и победата му. Върколаците разбраха, че той няма патрони и се нахвърлиха към него. Преди да са го достигнали Джак скочи за тяхна изненада. Скока му бе силен, но не колкото техния. За разлика от него, обаче, те нямаше да станат на кайма на тротоара долу.

За миг през съзнанието на Джак премина мисълта за смъртта. Тогава на прозореца на първия етаж той видя протегната ръка. В миг като в сън той се улови като удавник за сламка. Падането му спря. Рамото му едва не се откъсна при рязкото задържане. Той извика от болка. Спасителят му го издърпа и Джак се просна по корем на пода в стаята. Той бе хванал рамото си и дишаше тежко. След няколко шумни вдишвания и издишвания той промърмори благодарност.

- Няма нужда - каза спасителят и клекна до Джак. - Кажи ми, Джак, Лада да е споменала нещо за Спенсър, Ариел Спенсър.

- Говореха само за дърветата... Иначе нищо относно Ариел като човек не съм чувал. Може да го е казала на Симеон - отвърна Джак.

- Онзи вампир? - попита спасителят.

- Той. Влязъл е в голямата война между Иван и Лада, за да си върне царството... Ти знаеш историята... Андреас - каза Джак.

- Стани! - каза спасителят и подаде ръка. - Трябва да слезем във фоайето.

Джак пое подадената ръка и се изправи. Той се крепеше на спасителя си. Двамата излязоха като Андреас водеше. Те се насочиха към стълбището. Над тях се чуваха върколаците да слизат бързо.

- Можеш ли да се биеш? - попита Андреас притеснено гледайки нагоре.

- И питаш... - каза решително Джак и го дръпна да слизат.

След минута те бяха на партера и влизаха във фоайето. Зад тях бяха върколаците. Андреас пусна Джак и рязко се извърна, за да удари първият нападател. Още във въздуха върколакът срещна ритника на Андреас и бе отхвърлен назад върху другите идващи.

- Ще те прикривам докато решиш, че си готов да помагаш - каза Андреас.

Чу се как Джак слага нови пълнители. Андреас се обърна и погледна с почуда ловецът на върколаци. Джак се изправи, олюля се, но си възвърна равновесието. Той изглеждаше решен.

- Залегни! - каза той.

Андреас клекна без да се замисли. Към него бяха скочили два върколака, но те с ужас видяха Джак, насочил двата си пистолета към тях. Ловецът на върколаци стреля. Макар и ранен той не бе загубил точността си и за върколаците трябваше точно един изстрел. Те паднаха безжизнени до Андреас, който се обърна, за да види как стотици върколаци идваха от горните етажи и го обграждаха. Той бързо стана и отиде при Джак и каза:

- Ако имаш някакви сили за борба с върколаците е по-добре да се оставиш на Създанието в себе си да те води...

- Ти от къде... - опита да зададе въпрос Джак.

- Дълга история - прекъсна го Андреас. - По-добре да действаме заедно. Кажи ми какво си!

- Няма да използвам подобни средства - каза твърдо Джак.

- Страх ли те е Силвърбулит? Страх те е от това, което си? Нима си върколак?

- Не! - извика Джак и стреля към Андреас, но прицелът му бе към нападащ отзад върколак.

- Добър изстрел! - поздрави Андреас и от своя страна извади два пистолета подобни на тези на Джак.

Двамата опряха гръб о гръб и започнаха да стрелят на поразия. Имаше толкова много върколаци, че нямаше как да пропуснат. Настъпи пълен хаос. Виждаха се само огромни, черни тела, скачащи на посоки. От върколаците се лееше кръв като от речен извор и скоро фоайето на хотела заприлича на кървава баня.

Ала върколаците бяха повече отколкото двамата биха могли да избият, пък и патроните не са безкрайни, а и умората си казва думата след известно време. Двамата спряха да стрелят, презаредиха да стрелят и вдигнаха оръжия да продължат боя, но върколаците явно не мислеха това за наложително. Те спряха да се движат. Въобще не реагираха. Един по един те започнаха да се превръщат в хора и да се разотиват. Джак и Андреас гледаха учудени странното държание на противниците им. Отидоха си всички върколаци без един, който остана в човешката си форма. Той пристъпи напред, но оръжието на Джак веднага бе прицелено в главата му. Върколакът се спря учуден.

- Нима не ме позна? - попита той.

- Познах те... върколако - отвърна хапливо Джак.

- Но аз не те познах, когато нападнахме, за което се извинявам много. Никога не съм мислел, че ще заемеш страна с Лада.

- Аз също не вярвах - каза Джак и свали оръжието. - Ала обстоятелствата се стекоха така, че тя е съюзница на Симеон, а аз негов длъжник.

- Да. Точно той, ако не греша, ти помогна да убиеш баща ни.

- Нищо не ме свързваше с онзи върколак. Той бе само животно. Ти също си поредното животно преследвано от мен.

- Само толкова? - попита огорчен върколакът.

- Само толкова - отвърна твърдо Джак.

- Значи уби баща си, ще убиеш брат си и после какво? И майка си ли ще убиеш?

- Те всички са мъртви - отвърна Джак.

- А Джулиана? - върколакът видя тръпката преминала през тялото на Джак при споменаването на това име и се усмихна.

- Какво за нея? - попита Джак.

- Ще убиеш Лада преди нея, нали?

Джак се поколеба, но после каза:

- Първо ще бъде Джулиана после Лада.

- Добре тогава. Нека се свършва! - чу се женски глас зад една от колоните на фоайето. Иззад нея се показа млада жена, запазила завинаги белега на мъката на мъката на лицето си, въпреки че винаги се усмихваше. Тази усмивка бе измъчена и вместо да прикрие вечната и мъка я подчертаваше. Щом я видя Джак потръпна. Коленете му омекнаха.

- Джулиана! - промълви той, изтърва оръжията си и падна на колене с поглед, забит в земята.

Той я погледна още веднъж, за да се увери, че не сънува, но тя си беше все там и все тъжна и се приближаваше. Джак извика да не се приближава и започна да пълзи заднешком, но жената го настигна. Тя коленичи до него хвана го за раменете и го погледна тъжно в уплашените очи. Джак също се загледа в очите и. Търсеше нещо, но не го намери и извърна поглед. Тя го прегърна. От очите и се отделиха две горещи сълзи, които се търкулнаха по бледите и бузи, но се спряха на ръба преди да паднат от лицето и.

- Защо го направи, Джак? - попита тихо сякаш себе си Андреас, който внимателно гледаше всичко.

Джак затвори очи и каза:

- Сбогом... Джулиана!

Андреас видя как Джак допира пистолет в слънчевия сплит на жената. Тя се стресна от усещането на студеното желязо под тънката си дреха. Джулиана отвори очи, изпълнени с още неизплакани сълзи.

- Обичам те - прошепна тя в ухото му.

Чу се приглушен гръм. Жената въздъхна и затвори очи. Върколакът не можа да понесе тъжната гледка и извърна поглед. Джак пусна оръжието и прегърна безжизненото тяло на жената.

- Почивай в мир, Джулиана! - каза той.