Избор

Във фоайето на хотела влезе някой. Джак моментално вдигна оръжията си да стреля, но щом видя дошлите веднага свали пистолетите. Те бяха Симеон, следван от Асен. Симеон се спря след няколоко крачки и огледа лицата на тримата във фоайето. И тримата изглеждаха някак тъжни. Погледът на вампира се спря на мъртва жена в ръцете на Джак.

- Какво е станало тук? - попита вампирът. - Надявам се върколаците са мъртви и отмъщението ти е пълно...

- Не са - отвърна Джак с тъга в гласа. - Избягаха.

- Какво има, Джак? - попита Симеон. - Мъртва ли е?

- Вече да - отвърна Джак без да вдига поглед от лицето на жената.

На няколко метра от Джак имаше мъж в много светло сини дрехи. Той се ядоса при думите на Джак.

- Да, мъртва! Ти я уби, умна главо, или не помниш повече от десет секунди - извика мъжът със сълзи на очи.

- Успокой се, Артър! - каза тихо друг, който стоеше близо да Джак.

- Да се успокоя? - кресна мъжът в сините дрехи. - Как да се успокоя? Той търчи наляво-надясно из света и избива семейството си. Уби брат ни, майка ни, баща ни и дори жената, която уж обичаше. Не беше далеч времето, в което всичко, което правеше беше заради нея. Всяка негова дума криеше възхищение към Джулиана. Сега я уби най-хладнокръвно... Ти не си мой брат. Ти си единственото Създание тук. Обзалагам се, че дори Симеон във своя седем вековен поход има повече чувства... Дори Андреас не е толкова кораво сърдечен.

- Андреас? - попита Симеон и погледна мъжа до Джак. - Ти си Андреас?

Попитаният потвърди името си и отвърна на мъжа в сините дрехиМ

- Не ме познаваш, върколако, нямаш способността да ме съдиш.

Симеон не обърна внимание на думите на Андреас. В главата му се въртеше само една мисъл.

- Познаваш ли Ариел Спенсър? - попита вампирът.

Споменаването на името на демона привлече вниманието на Андреас.

- Какво знаеш за него? - попита почти хладно Андреас в опит да прикрие появилия се страх.

- Знам, че Иван го пусна на свобода и плати с живота си за това. Сега Ариел те търси. Каза, че само ти си можел да го убиеш или нещо такова.

- Ти трябваше да убиеш Иван преди да има тази възможност - извика Андреас. - Сега ти ли ще спираш омраза, събирана пет хиляди години в бездната на Смъртта? Защо просто не бе успял? Толкова ли много иска света? Нима цената за твоето царство и съдбата на Света? Готов ли си да пожертваш толкова животи, за да възстановиш една несправедливост на съдбата?

- Вече пожертвах много хора в името на моето желание. Хора, които можеха да ми помогнат, а аз просто ги избих. Всички те бяха вампири, които аз създадох. Нима проливането на още невинна кръв би ме спряло? - отвърна разпалено Симеон в отговор на Андреас.

- Тогава царството наистина ще се гради върху невинна кръв... - каза огорчен Андреас.

- Не проваляй всичко! - каза спокойно Асен.

- Какво знаеш ти за Ариел? - извика насреща му Андреас.

- Знам кой е Ариел Спенсър. Той е велика космическа сила, изначално зло. Никога не е могъл да изпитва нещо друго освен изгаряща омраза. Не е бог. Той е нещо токова велико, че да има силата да се изправи срещу всеки бог и да рече народът "Беше равностойна битка." Той е богоравен. По слава е по-велик от всеки бог независимо дали е нашия или някой друг, защото той е смъртен.

- Той знае какво е да си смъртен, но пускайки го на свобода вие рискувате прекалено много. Ако стане заплаха само думите могат да спрат такава сила.

- Ще го възродиш ли? - попита Симеон.

Андреас се замисли. Той се обърна и тръгна към стълбището, от което бяха влезли с Джак, последвани от върколаците. На вратата той се спря и каза без да се обръща:

- Последвайте ни!

След което тръгна бавно да се качва. Зад вратата излезе млада жена, която го последва. Тя държеше главата си наведена. Самия начин на движение показваше, че тя прави това по нежелание. Тя просто следваше. Тримата останали във фоайето без върколака се спогледаха и тръгнаха след двамата. Върколакът също поиска да ги последва, но Джак каза с напълно студен глас, че Ледените вълци нямало да доживеят следващото пълнолуние. Студът в думите на ловецът на върколаци сякаш замразиха Артър. Той остана сам във фоайето. След няколко минути върколакът се приближи до тялото на Джулия, взе го на ръцете и излезе бавно от хотела.