"Victoria"

Андреас и жената след него не бързаха нагоре по стълбите. Дори се изкачваха много бавно. Тази мудна скорост не се хареса на свикналия да живее бързо Джак и той подвикна да "пълзят" по-бързо нагоре, ала забележката му бе посрещната от укорителните погледи на Симеон и Асен. След това негодуванията на Джак останаха нечути в изкачването им до върха.

След много време, което се стори на Джак цяла вечност, петимата излязоха на покрива. Слънцето клонеше към залез като озаряваше небето на запад, скривайки се зад планините. Андреас се приближи до ръба. Жената го последва като негова сянка. Той впери поглед в залеза и проговори тихо:

- Всеки свят си има своята зора, моментът във вечността, в който се заражда света и неговия живот. Именно животът превръща пустата планета с свят. Той придава жизненост на камъка. В зората живите същества достигат до най-великите си постижения. Несъмнено най-велико сред тях е чувството, мисълта. Настъпват благи часове, но денят, в който е отредено на този свят да живее свършва бързо и неусетно. Настъпва залезът, ужасът на войната. Важното е, че след всеки залез идва нощ, а след нощта нова зора, по-ярка от предишната, защото живите същества са видели мрака. Преди четиридесет години години Земята изпита ужаса на войната. Всички предполагаха, че това е залезът на великата земя, но това бе само облак, закрил дневната светлина. Залезът е още далеч, но всяко наше и човешко действие могат да го приближат. Освобождаването на Ариел все още не е определено от съдбата, то все още не е включено в небесните звезди, но знайте, че сред всички тях той е луната - най-голямото и влиятелно сред всички небесни тела през нощта.

- Но за да свети Луната трябва да има слънце - каза Симеон. - Кой тогава е слънцето?

- Браво, Симеон! Интересна мисъл, но детска. Порасни! Защо сам не помислиш преди да попиташ? Кой е единственият, от когото зависи Ариел? Кой единствен може да го спре сега?

- Ти? - плахо предположи Симеон.

- Не - каза Андреас и се обърна рязко. За миг той изчезна, а в следващия беше пред Симеон. Беше толкова близо, че ако дишаше вампирът щеше да усеща дъха си обратно по лицето си. - Не аз, а ти. Ти си този, който има възможността да убие Ариел или да го спаси, да го върне в мрака да чака още една вечност или да го освободи, за да изпълни съдбата си. Въпросът е дали да избереш робството или победата. Дали да избереш да жертваш Желанието си, за Желанието на друг като теб. Дали да покриеш друг Желател със своята слава или да я вземеш сам. Знаеш ли колко Желатели имат възможността да изпълнят съдбата си? Николко. Ако на някой му се даде шанса той не би се поколебал, би игнорирал всичко. Единствен Константин би приел победа не за себе си, а за... - Андреас внезапно спря да говори. - Няма значение. Прави каквото искаш!

Той обърна гръб на Симеон и тръгна обратно към ръба. Там той отново се обърна.

- Оставям те да помислиш. Посъветвай се с Асен и Яна и ще видиш истината! - каза той, след което се хвърли от ръба. Жената го последва.

Думите му обаче припомниха на Симеон за Яна. Къде беше тя? Тримата бяха се върнали заедно, но нея я нямаше. Той притеснено каза за отсъствието и на Асен, които затвори очи и каза с усмивка:

- Колко сладко спи наистина... Спокойно, тя е тук. Намира се в стая на втория етаж и спи като дете.

- Хайде да слезем долу! - каза Джак. - Не ми се остава тук. Яна ще дойде, когато се събуди.

- Бих предположил, че не ти се отива долу - каза Симеон. - Заради... нея.

- Джулиана ли? - попита с лека нотки на презрение. - Тя вече трябва да е отдавна изгоряла.

- Да слизаме тогава! - каза Симеон и се затича към входа за стълбището. Той тръгна бързо надолу по стълбите и пристигна във фоайето след Асен.

Тримата слязоха долу във фоайето на хотела. На входа имаше двама души - обикновени хора. Те с ужас гледаха бъркотията, която бяха предизвикали върколаците и Джак. Всичко беше унищожено и разбито и на всякъде течеха реки от кръв... дори от тавана. За един миг всички стояха и се гледаха стъписани. В далечината се чуха сирени, които бързо се приближиха. За моменти хотела се изпълни с униформени, които насочиха оръжия към тримата. Полицаите започнаха да крещят на Симеон и останалите да се предадат и да легнат на земята. Двама от тях изведоха хората, който ги бяха повикали.

- Чия е тази кръв навсякъде? - попита един висш униформен полицай.

Джак погледна Симеон въпросително, който само поклати глава.

- Не говорим без адвокат - тросна се Джак.

- Добре... - каза проточено инспекторът после се обърна към колегите си и каза: Претърсете сградата! Може да имат още съучастници... И някой да ги закопчае!

Трима полицаи започнаха да ги претърсват. От тримата само Джак носеше оръжия и то солидна екипировка от два Пустинни Орела. Те му бяха отнети и тримата бяха прибрани в патрулните коли, след което откарани в участъка. На път за участъка Асен каза:

- Яна е още там.

Думите му бяха отправени към Симеон, но той бе другаде духом.

- Симеон? - повиши глас магьосника. - Симеон? - срита го леко. Това се оказа ефективно и откъсна вампира от мислите му.

- Какво?

- Яна - каза Асен.

- Какво за нея? - попита Симеон.

- Още е в хотела. Още спи.

- По-хубаво, че когато се събуди няма да сме там и тя постепенно ще ни забрави. Знаеш, че откакто те срещна духът и е неспокоен, а тя е човек с крехка душа.

- И ти си толкова виновен за нея. Ти и обеща отмъщение. Дори след като я победих тя бе готова да се смири, да се успокой, а ти обезпокой спокойствието и. Няма да те забрави лесно.

- Надеждата ми е да забрави бързо - каза Симеон.

Следващите няколко месеца Джак, Симеон и Асен бяха съдени за масово убийство на неизвестни жертви. Всеки ден Симеон се опитваше да разбере нещо за Яна, но никой не можеше да му помогне след като той нямаше никакво досие и роднини. след като тя не дойде на посещение в затвора той реши, че тя е забравила по-бързо от очакваното. И въпреки всичко той искаше да я види макар само от далеч.

Няколко месечният процес бе категоричен. Участието на Симеон и Асен не бе доказано, но те бяха осъдени за евентуално укриване на подобно престъпление. За щастие присъдата все пак бе лека: затвор за година и малко повече. Завършека обаче бе трагичен за Джак, който бе единствения, който носеше оръжия, чийто гилзи бяха намерени навсякъде из хотела. За това той бе осъден за масово убийство на неизвестен брой жертви. Това му докара първата в историята след Войната смъртна присъда. Силвърбулит сякаш не се интересуваше от присъдата му. той казваше, че живота му така или иначе бе свършил.

Две седмици след края на процеса Джак бе заведен в газова камера и убит по обвинение за масово убийство в хотела. Малко повече от година по-късно Симеон излязоха заедно от затвора.