Миг безвремие
Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при теб, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?...
Вземи ме и постой със мен до края,
подръж в ръце изстиващите длани,
гали косите ми, очите не забравяй,
изпълнени със толкова несбъднати желания...
Аз скоро ще заспя, но дръж ръката ми,
нощта е толкоз страшна и студена,
че искам да усещам само топлото ти тяло,
притиснато до моето във този миг безвремие...