Пътищата губят се в мъглата,
а мостовете срутени от болка стенат,
душите мъртви плачат и болят,
дъждовно времето заспива в мене.

Във пропасти те търся ослепял,
без глас пронизвам всяка тишина,
от студ във мрака скитам побелял,
ръка подава ми родената тъга.

Бавните ми залези мълчат сковани,
луните пак до болка си приличат,
кръвта умира в тлеещите рани,
а спомени като коне през мене тичат.

И паднал моля се в краката на безкрая,
сълзите бягат от студеното лице,
ръцете мраморни от огън ще изваят...
Лицето ти във моето сърце!