Ти, порой, накъде ни влечеш?
И защо ти е буря на тебе?
Щом дори със протрити нозе
стъпкваш цветето нежно пред себе?
И защо ти отнасяш със теб
най-красивите, пойните птици?
Недокоснали даже с криле
необятните морски зеници...
Ти порой отнеси ни гнева,
и на мрака зловещия пристан,
но недей да отнасяш в тъма
на Надеждата погледа бистър.