Джими стоеше неподвижен до бутилката с бира. Бяха му казали, че когато я потърка, от нея излиза джин. Точно като в „Джинът от бутилката”. Джими беше наивен и вярваше на всичко чуто и видяно. Особено на думите на по-големите момчета, които не говореха за нищо друго, освен за секс и алкохол. Бутилката беше вече празна. Джими беше привърженик на „сока от хмел”. Взе бутилката, погледа я с присвити очи, като че ли се страхуваше, че нещо ще излезе от нея. „Джинът от бутилката, джинът от бутилката. ”Тази фраза се въртеше в главата на момчето, но думите бяха нищо в сравнение с онова, което си мислеше. - Не си изпил и плюнките на дъното - някой прошепна. Приличаше на глас, идващ отблизо. Джими се стресна, огледа се и отново се заслуша. - Не си изпил... плюнките на дъното-о-о- повтори гласът. На момчето му се стори, че сънува и реши да провери с кого си има работа. - Кой говори? -попита Джими и отново погледна в полупразната бутилка от бира. Чу се същият глас, казвайки: - Аз съм джинът от бирената бутилка. Ти ме призова и сега трябва да изпълня едно твое желание. Какво ще си пожелаеш?Бира, бира или... много бира? Изборът е изцяло твой, но помни, че имаш право само на едно желание. Джими не вярваше на очите, ушите си и каквото там имаше. - Аз... аз... аз май нищо не искам - успя да изрече „момчето с късмет”. - Как така? - попита гласът. - Вече пих една двулитрова бира и не ми се пие повече. Джинът от бирената бутилка беше прекарал 300 години затворен и изглеждаше леко замаен от алкохола в бирата. Облегна се, погледна момчето и реши да го пита отново. - За последен път ти задавам въпрос, отговорът на който крие доста възможности. Добре си помисли и ми кажи. Искаш ли нещо или не? Такъв шанс не се изпускаше и Джими реши да се възползва от възможността си. Радвайки се, момчето добави: - Бих се „удавил в море от бира”... Джинът го погледна и каза с усмивка: -Речено-сторено! Така свърши живота на Джими, който искаше „твърде много от живота”.