преди дъжда

Бранка

нямам много снимки по стените

разградени дворове

камъни събирани в тъмните нощи

и изстрели думи

слушам монотонния глас на водата

носи спомените на земята в душата си

сънувам очи

преставам да съществувам

в четвъртък

когато стените падат върху 

значения  утре

завивам неродените пътища

с одеало от синя вълна

окичвам прозорците с копринени панделки

от отдавна изсъхнали букети

не намирам нито една свещ

нито една здрава чаша или огледало

в петък вечер

в сряда безлунна затварям вратата на капките

преди дъжда

Бранка

в неделя долитат шаловете на разсъмване

шепнещи думи

на неразбираем език отиване

затварям кръга

и вали