Разпуква се зората.

Изпълва сетивата ми.

На цветята аромата

размечта душата ми...

Гледала съм и друг път

зимни, летни изгреви.

Знам и как миришат

много цветя и треви.

Но този е различен,

защото не съм сама.

Тъй си ми симпатичен,

сгушен сладко във съня.

Цветанка Тупанска