Разтребвам си душата, свидната,

а скоро никой не е стъпвал там.
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден...

Прибирала горката трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.

Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...