Апостоле,

облякла последната си риза,

от залъка на ближния отхапала,

от водата на умиращ пила,

захранена в злобата на Дявола

стоя с наведена глава, виновна!...

Моля се за прошка!

И искам да съм с теб

във волската каруца,

сред оная страшна зима,

по пътя,

отвеждащ те към твоята Голгота.

Но ти си сам

и синьото в очите ти тъмнее

от горест,

че никой не посмя да те спаси

от всички заптиета,

там в подножието на Балкана!...

Проклинам ги... онез,

издигнали твоето бесило

и нас проклинам,

неопазили те след смъртта.

А Ти си част от всички ни!

Завещал ни Вярата

в твоята и нашата България!

И порасли в своето съзнание,

понесли те във себе си,

искам да Те съхраним

във ВРЕМЕТО!

9.02.2008г.