Знам, дълго си трупал горчилка в сърцето си...
Дълго зъби си стискал..., насила си се смял!
След толкова спомени заключени в ярост,
малка клечка кибрит лумва в страшен пожар!

Нали точно ти си ме учил да бъда
с най-необятната, чиста душа.
Но сила ни трябва и тогава, когато
обземе ни болка..., и корист..., и гняв...

И трябва да бъдем горди, че можем
и най-злото и черно в света да простим!
Защото боли от хора най-близки
да станем далечни, най-далечни дори!

Татко, прости им! На това си ме учил!
От малка да бъда разумна, добра...
Да бъда щастлива, че богата в сърцето съм,
че раздавам и пръскам по света светлина!

Най-важно в живота е да има обич такава,
с каквато от люлка закърмена бях!
Тръгнах по пътя труден, незнаен
и ето ме днес..., каквато ти пожела!

Знаеш ли, утре една природна стихия
би потушила най-блестящия свят!
Но блясъка не е в бетона и тухлите...,
той е в очите на всеки с чиста душа!

Приоритети в живота всеки сам си подрежда,
а ти ме научи какво да ценя...
Хлябът и покрива мене ми стигат,
щом в себе си нося от теб любовта!