Спокойствието ми обърна гръб навъсено,
уютът ме погледна озлобен,
а моите безгрижни мисли
на мислите за теб попаднаха във плен.

С едно-едничко пламъче в очите
ти хладно-трезвия ми свят опожари
и колкото и да минават дните -
пожарът в мен не се гаси.

Той всяка друга мисъл изкривява,
топи я в твойто пламъче и пак я подчинява
без милост и без ред
на мислите за Теб и все за Теб.

1999 г.
Д.Б.