* * *

(любовно)

Привечер тиха
на пролет безпаметна.
Аз тичам задъхана
по заспалия път.
Тротоарът ме гони
и бягам след спомена,
който отново
краде ми дъха.
И връщам се в топлата есен,
когато
със тебе ме срещна
животът суров.
И спомням си
времето -
за нас беше лято.
И спомням си
чувството -
беше Любов.