Раздрънках се.
Дрънча.
Разскърцах се.
Стърча.
Скрибуцам.
И пращя.
Разхлопах се.
Бръмча.

Гърнето ми се спука.
Ауспухът изпука.
Гръмнаха бушоните.
Издърпаха ми тирбушоните.
Винтчета се разхвърчаха,
жици изплющяха.
Пирони се забиха
в черепа ми ясен
и замъглиха
погледа ми свясен.

Спуках гума.
Свърши ми бензина.
Бум в инсталацията -
късо съединение в кооперацията.

На парчета, раздробена.
На части, разглобена.
С очи като изгаснали лампи.
и ръце, проснати като гирлянди.
Косата ми изпепелена,
вентилацията ми повредена.

Грешка в системата.

На черен фон
с дребен шрифт
(лъжата е лифт)
написано в главен тон:
"Команда: Стой!
Сълзи порой.
Нужно е преформатиране на диска,
за да се изтрият данните
и на страница чиста
да се изведат причините:
- незнаен младеж
сътворил палеж
в сърцето,
сега в нещастие обзето.
- доверие предишно
довело до страдание излишно.
Това притеснение
е в резултат
на вирус, разпознат
като ЛЮБОВ.
Съвет за успокоение:
въведете код нов:
НЕУЯЗВИМОСТ.
Проверка по необходимост."

Разпиуках се.
Звъня.
Разписках се.
Лъщя.

Съвземах се.
Променях се.
Преформатирах се.
Преорентирах се.

Сега работя с нови автомати.
Вдигам пара.
Забравих болката стара.
И общувам само с обекти познати.