Реката - бистрата и чистата,
притаила в сърцето си тиня и кал...
Гордо вървеше към своята Голгота -
помъкнала кръста на тежко безбрежие!
Но излезе на пътя Луната - беззъбата...
на нощната похот -
най-вещата жрица
и измежду двата си зъба изфъфли:
"Мръсница!
Няма от нея покой!"
появи се от нейде и Вятърът - бесният
Зафуча!
"Все около нея се вея
не намирам покой!
А жена ми Виелица
сипе клетви без брой!"
Едва подочули звездите,
подхващат и те:
"Спрете я!Спрете!
Подлудява Вселените!
Ох,не е ли е срам!"
Само Слънцето скрило очите от нас
(бе пило от нейните чудни води преди час)
Изригна от гняв
промълви:
"За Бога не влизайте в грях!
Не превръщайте в блато,
за света най-сладкият смях!