Чувам ги те още са в ума ми,
чувам ги нищо аз не мога да направя.
Стоя си седнала и край мене е тихо,
но ги чувам още в ушите ми пищят.
Но кога ще стихнат? Не знам, не знам,
но знам, че те ще бъдат винаги там.
И думите когато чуя изтръпвам цялата в страх.
Исках да помогна, но нямам сили,
на стола бях завързана и там стоях.
Пищеше тя крещеше и викаше за помощ,
но защо? Не знам!
Май живота и не бе лесен,
Май за туй я чувах как ридай.
Последно което аз ще кажа е това-
тя винаги ще бъде в ума ми как ридае и вика смъртта.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me