Ето я безсънната нощ поредна,
а обещавах всяка предишна да е последна..
Но чаках отново с надежда,
че тази нощ ще те срещна.
Самотна се вслушвам в тъмнината
и чакам почукване на вратата..

Времето в мен е прогноза позната,
а часовникът вече полунощ отбеляза.
Страхът във мен отново напира
и бързо ухо на вратата допирам.
Усещам парфюма ти, знам че си близо..
чувам дори почукването тихо..

Ето я и очакваната моя сълза,
всичко се повтаря - чукаш на друга врата.
Мигновено всичко заглъхна,
часовникът спря, спря и в мене дъжда..
Сърцето ми не искаше вече да слуша!
След пороя в душата ми настана суша..

По коридора вече никой не вървеше..
Една стена от теб ме делеше
и едно момиче, което те прегръщаше.
От съседната стая ясно се чуваше
как страстно я целуваше.
А на мен компания ми правеха
сълзите, които безпощадно пареха
и очите във огън изгаряха..

Устните ми отново пресъхваха,
докато твоята целувка очакваха..

/а твоите устни на друга я даряваха..
нейните повече ли я заслужаваха?!../

Ето я безсънната нощ поредна,
обещавам - тази ще е последна!