*           *           *

Животът, като змия изпълзява,

оставя си мъртвата кожа

и тихо напред продължава -

назад да се върне не може.

Веднъж, покълнало семето

се ражда и отново умира,

така и колелото на времето,

вечно се движи, не спира.

Така, изтича и пясъкът,

от часовника на вселената,

на вълната чуеш ли плясъка,

тя значи остана във времето...

Вървиш ли напред, глава не обръщай,

не търси известност и слава,

защото назад не се връщат,

навеки потъват в забравата.

Погали  по-добре до тебе човека,

в труден момент подай му ръка,

когато падне, вдигни го полека,

кажи му две тихи и мили слова.

Попитай го сетне, след десет години:

Кой е известният градски поет? -

(ще поспрат да се движат очите му сини)

Няма да помни! Но... ще се сети за теб.

*           *           *