Тик - так... - и пак повтаряше часовника

Със глас, задвижващ триста зъбни колела.

Неспиращ влак! А ние всичко бяхме пътници,

С последна гара, черния вагон - смъртта!



А бяха релси... аварийните спирачки

Във този влак са просто само за залъгване,

Билета беше някакъв си  ‘Акт за раждане\'

Издаден някога... отдавна - преди тръгване!



Милиони спомени, милиони пълни гари,

Лица познати ни подмахваха с ръка,

Но няма слизане... щом всички сме избрани

Да продължим по линията на смъртта!


А влака движи се. Но не като атракция
във парк където има весели лица,
Маршрута е един: \'Незнайна дестинация\',
а лозунга е лесен: \'Лека нощ деца!\'


Небето бе на само метър над ръцете ни,

Където спускаше се волтова дъга,

А гроба и пръстта остана под нозете ни,

Разтърсени от влаковите колела...



Тик - так, тик - так, отново бързаше часовника

Присъда или път, усмивка или плач

Врати залостени, купетата в вагоните

Са либирит... а времето е прост пазач!



И няма изход... Няма връщане обратно,

Че пътник бил си, ще остане само факт.

Билетът някой ти отнема, безвъзвратно

И Вместо него... ти дарява \'Смъртен акт\'!