uFeel.me
ЦВЕТЕТО...
Автор: tarapo,  30 юли 2008 г. в 23:21 ч.
прочити: 277

* * *

Нейде сред мъглите на степта,


сред синьото на пурпура, в което


един лъч от сляпа светлина


разказва за души в небитието.


Край венци на времето


герои - вяра в чудеса,


стъпили здраво във стремето


рицари без възраст и душа.


Тез яки фигури, издялани в скалата,


бдят над хората от векове,


като деи слезли от седлата,


на вихрени, божествени коне.


В очите им от камък и трева,


блести надеждата на световете.


На меч подпрели тежки рамена,


бе цъфнало омайно цвете.


Там сякаш беше свършила войната! -


във този кът, потънал в тишина,


пустинен вятър брулеше лицата


на рицари от стари времена.


И въпреки че камъкът мълчи,


се носи звън от рицарски доспехи


и звук на рог във времето ручи,


утихва сетне в странно ехо...


Отново виждаш каменни очи,


вперени в надеждата на вековете


и нищо, че устата им мълчи,


на меча там... растеше цвете!

* * *

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me