* * *

 

Попитах вятъра за ирата* на боговете,

 

реката на мъртвите и ревността,

 

за жените, надеждите, мечтите,

 

за вселената и вечността.

  

Попитах вятъра за океаните,

 

за нови континенти и комети,

 

за чудесата, пирамидите и Маите,

  

за душите, дадени и взети.

 

Попитах вятъра за любовта,

 

сълзите, самотата и поетите,

  

за болните сърца, съня,

 

за вярата във Бога и планетите.

 

Попитах го, а той нехаещ,

  

вдигна от очите ми завеса:

 

“Сигурен ли си, че искаш да го знаеш!?

 

Внимавай, може да не ти хареса!”

                        

                                        

* ира = гняв (богиня на гнева)
* * *