Цвете мое обичано,

латинка наричано,

ти си нежно, нискостъблено,

с цветове жълти, оранжеви и червени,

с много заряд ти си изпълнено,

дните ми правиш засмени.

Нестандартна е формата

на цветовете ти - нежни качулки,

които с надежда и с обич гледам,

а в душата ми светват светулки,

изпълва ме вълшебство и феерия,

вдъхновявате ме като алстромерия!

Латинка, ти си цвете

от моето детство -

скъп спомен,

мое духовно наследство.

Като всяко цвете и ти си имаш

свое послание.

Аз не зная какво е то,

но навярно е любов, упование.