Здравей, моя любима!
Здравей ти казвам за пореден път,
но никога ти няма да отвърнеш!
Подминаваш ме, сякаш няма – глуха си ти,
но дали така ще е, само онзи на небето може да реши!
Дъждовните капки говорят,
калните локви нашите лица отразяват,
но ти невидима – незабравима моя,
някога лицето ми ще видиш ли?
Ще се срещнем – макар и лъжа да е!
Ще се обикнем – в сънищата си бездънни!
Ще се забравим – но едва ли!
Никога ти, невидима – незабравима!
Никога не ме забравяй!
Макар и да не познаваш в този ден!
Живота ти прекрасен е!
Ех, незабравима!
Да се лъжем важно е – но всъщност лъжа е!
Да се мамим – да измами ме!
Да се видим ли – няма!
Ти си тук, а аз съм там!
Ти си тук на този свят, а аз съм горе там под онзи вечен простор,
дето слънцето първо изгрява,
дето онзи с усмивки ни дарява!