Със сиво оперение

(на природата творение)

върху мъничко тяло

(врабче като цяло),

без да е пойна птица

(но и то носи душица),

врабчето не напуска

своето гнездо - градина

(вярно е на своята родина -

от китна пролет

чак до във върла зима).

Врабчето е моят верен страж

(същински домашен паж).

Под сивотата си

то носи сърце голямо

(доказва го с "чик-чирик" само).

Погледнете навън

и вижте врабчето,

в себе си то носи частица

от вселенския звън,

който ще събуди у вас

на душата звънчето.

Вълшебство във врабеца се крие

(всеки може от него да се опие).

Врабчето е лишено от суета

(за него не е илюзия света),

за мига то живее

(нему се радва и смее),

сякаш не иска на света

с песен да се доказва.

"За мига живея!"

врабчето ни казва.