“…Живеш в заколдованном тихом лесу…”
Той броди сред нас, и казва: ”Върви!”
И следва закона на свободата,
и в последния си час разбива стени,
отваря на всеки почукал, вратата.
Гледа ни той със светлите сини очи.
и може би иска да чуе тишината…
Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи
прокапват бездомни в тъмнината.
В ятото, с белите гарвани сраствал,
през този живот, в който чернилка струи.
Живял ли е в мяра или пък е властвал
над непомръкнали още звезди?
………………………………………………..
Тази негова “алпинистка” още ме мъчи,
с “бодрост на духа, грация и пластика”.
“Първи няма, и изоставащи също”
това е то - сутрешна гимнастика.
Вярвам, че пулсът е вечен!
25.07.2008 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me