Ще се стопя във теб... като сълза от вятъра отронена.
И пак без глас ще те повикам... тихичко.
И като цвете в пламъка на мъжки погледи ще изгоря...
А после ще си ида - непотърсена...
Ще те сънувам всяка нощ в дворци от морски пясък,
през твойте длани знам, че ще тека неуловима -
като кристална, чиста изворна вода -
да утоля в душата ти пустинята...
Ще ме намираш сутрин в капките роса,
окъпали ресниците ти дълги.
За да ме имаш, просто протегни ръка -
отдавна аз до теб стоя безмълвна!
И вече няма да се търсим в ненамиране...
И двамата платихме свойте дългове.
Сега остава ни да сме щастливи...
Вземи ме! Нека те допълня!...