Последно Сбогом

Двамата излязоха от затвора. Самата постройка не бе насред града, а извън него. Покрай него минаваше широк път. Двамата излязоха навън и спряха. Асен се усмихна и попита:

- Ти ли причини онези необясними смътни случаи ?

- Как мислиш? Дали е възможно да оцелея цяла година без кръв?

- Не, не мисля - каза Асен.

- И си прав - каза Симеон.

Двамата се засмяха, но престоя в затвора бе прекършил пламъчето и в двамата. През умовете им премина една и съща мисъл: че никога повече няма да бъдат същите. Симеон се бе отказал от амбицията си да върне страната към светлата монархия. Дори Асен бе решен да се откаже от магията и да стане монах в някой манастир.

- Сега... - започна Асен, но се спря замислен за момент. - Ти на къде?

- След смъртта на Иван мислех, че ще имам свободата - каза тъжен Симеон. - Макар да можех да напусна това място когато си поискам. Това бе наказание от народа, който аз исках да управлявам. Разбрах, че ако ги обичам ще трябва да пазя мира и щастието им... дори на Ариел не ще помогна.

- Значи ще се грижиш за тях като баща, а не като цар? - попита Асен.

- Не. Ще ги оставя да живеят сами. За сега предполагам ще потърся Яна.

- Но... - опита да възрази Асен.

- Не, няма да се срещам с нея. Искам само да я видя от далеч. Искам да разбера как е. Искам да видя дали е подобрила живота си. Искам да кажа, че минаха почти две години и не е изключено тя да има дете.

- Ако беше човек щях да кажа, че я обичаш, Симеон - каза Асен.

- Нищо чудно, приятелю, нищо чудно... Това ще да е последното човешко, което съм запазил. Свърша ли с него ще отхвърля всичко човешко в себе си.

- И после какво? - попита ужасен Асен разбирайки, че Симеон говори за грозно дело... Може би дори за посегателство над живота си, който при други обстоятелства би бил безкраен.

Вампирът се засмя на физиономията на Асен. Той сякаш разчете мислите по лицето му.

- Не, няма да правя това. Мисля да заема мястото на Сияйна, да стана като нея - пазител, наблюдател.

- Всичко изисква жертва. Не е ли тази прекалено висока?

- Няма прекалено висока цена за мен... Вече не - каза Симеон.

- Е, тогава предполагам, че това е последния път, в който се виждаме. Пътищата ни от тук насетне се разделят и не ще се пресекат отново. Радвам се, че те познавах, Симеон.

- Ти Асен, като пресилен светец би трябвало да знаеш, че са неведоми Неговите пътища и не се знае кога ще се пресекат отново животите ни. Живей и наблюдавай! Гледай за мен! Обещавам да дойда преди да е настъпил последния ти час.

- Ще трябва много да чакаш, приятелю - каза Асен, усмихна се и подаде ръка.

- Спокойно! Аз мога да чакам - отвърна с усмивка Симеон и пое подадената ръка. Двамата се здрависаха. - С нетърпение чакам светлото провидение, водещо ме отново към теб и Яна.

- Дано следващата ни среща не се проточи във времето! Сбогом, приятелю!

Двамата пуснаха ръце, обърнаха се и тръгнаха в различни посоки без да извръщат глава назад. Всеки от тях носеше в себе си мъката от раздялата и всеки смяташе да я преодолее по различен начин.