Отмина нашето време и сега
се държим сякаш непознати,
докоснати от глътки гняв.
Ръцете се раздалечават и
изглежда става ни приятно,
да се нараняваме чрез тях.
Да, да мила, много сложна игра,
когато те обичах, ти не вярваше в това.
Да, да скъпа, сега се обърнаха нещата.
ти искаш да поиграем, но аз намразих играта.
Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...
***
Отмина всичко като илюзия,
някакси не се разбирахме и
нормално всичко приключи тук.
Сега ти си моя дявол вътре,
дори и да не сме променени,
за теб бих искал да съм друг.
Да, да мила, не се връщай назад.
След нас няма радост, а целия ад.
Да, да скъпа, не сме ангели вече,
твоята глупава грешка ни надолу повлече.
Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...
***
Да, да мила, понякога става така.
Сега казваш че обичаш, но не вярвам в това.
Да, да скъпа, сънувам те понякога нощем,
защото се опитвам да прикрия че те обичам още...
Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...