Животът днес приличаше на чат,
Запълнен със безброй различни прякори,
Подреждаш ги - познат до непознат
Далече от колонката ‘приятели\'!
Понякога, протягаха ръце,
Зовяха помощ, без да са раними,
Маскирани неистово добре
Зад чужди имена и псевдоними...
И ти им вярваш! Вярвах им и аз
Предлагаш в дар и втората си риза,
Вечерята споделяш между вас
А те мълчат... ядат и се облизват!
Когато плачат, ти си им утеха,
В безсънни нощи, ти си им прозорец,
А щом заплачеше - те ти се смеха
И сочеха те с пръст - като виновник!
Животът днес, приличаше на чат
Със прякори и думи разпиляни,
и търсиш ли приятел, в този свят
ти игнорират ника, със забрани!