Животът днес приличаше на чат,

Запълнен със безброй различни прякори,

Подреждаш ги - познат до непознат

Далече от колонката ‘приятели\'!



Понякога, протягаха ръце,

Зовяха помощ, без да са раними,

Маскирани неистово добре

Зад чужди имена и псевдоними...



И ти им вярваш! Вярвах им и аз

Предлагаш в дар и втората си риза,

Вечерята споделяш между вас

А те мълчат... ядат и се облизват!



Когато плачат, ти си им утеха,

В безсънни нощи, ти си им прозорец,

А щом заплачеше - те ти се смеха

И сочеха те с пръст - като виновник!



Животът днес, приличаше на чат

Със прякори и думи разпиляни,

и търсиш ли приятел, в този свят

ти игнорират ника, със забрани!