Бледото майско слънце изплува от топлите обятия на нощното море и погали суровото му набраздено лице с мека жълто-оранжева ласка. Огромната огледална повърхност в миг светна, развълнува се , запламтяха огнените езичета на палавите вълнички , които си играеха с хладния пясък.

Земята и морето тръпнеха от удоволствието на новата си среща, всеки ден те се радваха един на друг , сякаш бяха някакви тайни любовници , разделени от съдбата и намерили дълго чаканата сладка утеха под копринения плащ на слънцето...

Калдъръмeните улички блещукаха с игрива усмивка в лицата на закъснелите минувачи, увити в сладострастния унес на среднощни стонове и задъхани целувки...

Всеки ден се раждаха нови слънца, нови вълни , нови песъчинки се откъсваха от мощните скали брулени от нежния бриз на промените... а любовта им оставаше все тъй силна и хубава както преди хилядолетия... всяка нощ застиваха , изпуснали последния въздух на любовната ласка ,за да дадат живот на утрешния ден, на нови мечти и желания...

Обещавам ти, ще се върна, Созопол! Ти само ме чакай и бъди същият...