Искам бледо зелени рози...
Призори по росна трева
ми ги донеси.
Резедави са сънищата ми-
капризни мимози.
Толкова дълго
непробудно
душата ми спи.
Не искам бели,
жълти или червени,
дори портокалови
или с розови листца.
Лято е, а нощем
толкова ми е студено.
Жива съм , а някак си
ми се иска да умра.
Не казвай тежки думи...
Като камъни воденични
ще удавят дъха ми.
Вампирясалата Тъга
ще тормози пътеките,
по които лично
Смъртта ми броди
и ме търси... Недей така.
Набери ми рози ...
изумрудено зелени
Сигурна съм, че ги има.
В съня си ги видях.
Ти си болката, дълбоко
някъде вътре в мене.
Но когато не те чувствам
ме обзема детински страх.
Рози ... Зелени...
Тънка утринна мъгла.
Ти ... И любовта ми.
Извор с чиста вода.