uFeel.me
Безсъници
Автор: Arisaema,  3 август 2008 г. в 01:51 ч.
прочити: 391
Пак не можеш да спиш 
и по тънката нишка на мрака
следваш здрачни тунели -
лабиринт, в който болката чака.
Тя е все тъй внезапна, 
като удар във гръб,
като рана.
И когато си мислиш,
че намерил си пътя,
ще хване
с пръсти тънки и дълги,
по-студени от мъртва стомана,
сърцето, което
те въвлича в игра нежелана.
Правилата са същите,
а играчи безброй са сразени.
Кости и черепи 
в тъмните сенки са вплели 
свойта тиха въздишка и 
лелеяни чувства без име.
Господи, моля те, 
прости слабостта ми!
Върни ме
в онази реалност, 
където съм горда и права.
Където лекарството 
казва се просто забрава.
Нямам сили да нося
душата си - жадна и слаба.
Нямам право да прося.
Стига ми ножа и хляба.
И не мога да спя,
и въртя се във тясната кожа.
Подай ми ръка.
В нея себе си кротко да сложа.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me