Пак не можеш да спиш
и по тънката нишка на мрака
следваш здрачни тунели -
лабиринт, в който болката чака.
Тя е все тъй внезапна,
като удар във гръб,
като рана.
И когато си мислиш,
че намерил си пътя,
ще хване
с пръсти тънки и дълги,
по-студени от мъртва стомана,
сърцето, което
те въвлича в игра нежелана.
Правилата са същите,
а играчи безброй са сразени.
Кости и черепи
в тъмните сенки са вплели
свойта тиха въздишка и
лелеяни чувства без име.
Господи, моля те,
прости слабостта ми!
Върни ме
в онази реалност,
където съм горда и права.
Където лекарството
казва се просто забрава.
Нямам сили да нося
душата си - жадна и слаба.
Нямам право да прося.
Стига ми ножа и хляба.
И не мога да спя,
и въртя се във тясната кожа.
Подай ми ръка.
В нея себе си кротко да сложа.