точно в без десет
ще ме откриеш в усмивката
на бездомника пред входа
и в сълзите на малко дете.
ще съм отлежалото вино
оставило вкуса си
по небцето ти.
точно тогава
ще изригна в очите ти
като порой
след който не остава нищо
освен
напоени носни кърпички,
разрушени илюзии,
схлупени прегради
и огради.
ще съм гневната буря,
помитаща
мечтите и оставяща
след себе си единствено
мириса на победата.
точно в без десет
ще бъдеш излишен.