Не ми прощавай за лъжите,

за хилядите изневери,

за фалша във очите,

за безсмислените ми победи

над твоето добро сърце,

което вместо да се вкамени

раздаваше със пълни шепи

топлина и огнен пламък.

Не ми прощавай, че съм лекомослена

и вместо да сведа глава смирено,

упорствам да повтарям грешките

от своето лудешко минало.

Не ми прощавай непростимите вини!

Прости ми друго - неизказаното!

При теб се връщах в сивите си дни

като в едно забравено пристанище!

Пристанът на твоите ръце

приветстваше ме плахо и невярващо

А ласката... Ласката на тези две ръце

всички грешки ми прощаваше.

Прости ми тези ненадейни втурвания

в твоето съвсем разбито ежедневие.

И моите детински хрумвания.

Не твоя радост бях, а наказание.

И горест... И парещо желание!