Годините не са ми много,
броят се на четири ръце,
Но настоящето безумно строго
постила с мъка моето сърце.

Детският ми пламък във очите
угасна за броени часове.
И започнах да се боря с дните,
изправих се пред своите страхове.

Но още си пазя тайно мечтите,
копнежите от миналото детство.
Надеждата в тях остана скрита,
помага ми, когато не е лесно.

Дете съм си още и някак "голяма",
обичам живота, назад не се връщам.
Сякаш в света ограничения няма
и аз от сърце с любов го прегръщам!