Животът не е просто съдба,

не е случайност, ни среща с неволята,

от първия миг животът е човешка ръка,

протегната за теб от хората.

Повярвах

Заживях, закопнях и не спрях да се моля

всеки ден себе си зовях

и със себе си спорех

откривах света в тайни чудати

със зората бродих всяка утрин

на едно лудувах с нощи крилати

Животът ме дари със толкова мечти и мисли

радост, трепети, желания

аз пропилях ги без да се замислям,

заради насладата по собственото си страдание

Крив ми бил светът!

страшен и трънлив е пътят,

който сам избрах

на пук на лесното и глупавото

аз не съумях

да извоювам онова,

за което толкова мечтах...

Не хванах онази ръка

Не се спасих от неволята

не намерих и свойта съдба

бил съм плод на случайната среща

на две същества...