I

***3***

На никого не беше споменала за увлечението си. Продължи да виси вече нарочно почти всяко междучасие до същият прозорец в коридора. Мислеше си за Юлиян. Реши, че го харесва. Реши, че е интересен и различен и с нетърпение очакваше той да я заговори отново. Понякога го срещаше на опашката в лавката, по коридорите, в двора след училище. Той и се усмихваше, но нищо повече. Сигурно защото почти винаги беше с друго, или с няколко момчета от неговия клас.

Постепенно се случи, това от което се плашеше най- много. Две - три от съученичките й също проявиха интерес към него. Марияна, беше най ентусиазирана:

- Баща му бил военен, а майка му работи в сладкарница " Куба" , всяка сутрин пътува с майка ми в 12 - та линия и слизат на една и съща спирка. Почти са приятелки.

Яница с присъщото си театрално презрение я отряза:

- Писна ми да се правиш на мъдра и да повтаряш майка си като папагал. Не разбра ли, че няма да те огрее. Снощи си говорихме пред киното с него. Каза ми къде живее и , че всяка вечер се събират пред входа на Татяна от "Б" клас. Там е и Лилето от "Г" клас, а ние с нея сме приятелки.

- Обади ми се около 5 след обед и можем да отидем около 7, ако искаш днес- въодушеви се Марияна.

- Не съм казала, че ще ходя с някого. Мога да се обадя на Лилето и да и отида на гости. Няма как да дойдеш. Лилето не ти е приятелка.

- Ние сме много близки приятелки с Лилето - отбеляза Албена.- Майка е шефка на майка й. Аз мога да и звънна по всяко време.

- Освен , ако не и разкажа, как майка й е много тъпа, според майка ти- Яница винаги имаше материал за интриги на склад.

Албена сякаш не я чуваше, продължи:

- Видях косата му снощи на фона на прожекторите в киното. Блестеше като златна!

"Божичко, къде се бяха юрнали всички те?" - Мислеше си Катерина. Двете бяха по - високи от Юлиян. Марияна беше почти на височината на Катя, но на нея почти никой не и обръщаше внимание. Винаги, когато някой харесаше някого и те се залепваше да участва. Катерина осмисли кашата: сигурно и Лилето и Татяна бяха в кюпа от харесващи. Даде си сметка, че колкото и да се бе заричала, сама се бе навряла в организирано въздишане по някого. С една единствена разлика, че никой не знаеше, че и тя е в кюпа. И как успя да откаже на Елица киното снощи? Ядоса се вътрешно на себе си. Как не се сети, че и той може да ходи на кино? А тя се завлече при масата за белот пред Стелияновия вход и вися там до 9.30 с надеждата, че и той може да се появи, но уви. Само си обогати речника с псувни и отнесе мъмренето в къщи: " Как може да си губиш времето и какво общо намираш с тези хулигани?"

*****

Постепенно той стана център на внимание на почти всички седмокласнички. Вече се знаеше, че е много добър футболист, баскет и волейболист. Занимаваше се също с фотография и плуване. Лично той продължи да се закача с Катерина, но тя намираше някаква ирония в подмятанията му. Както вчера например след часовете. Срещнаха се точно на алеята пред входната врата на училище. Той говореше с Красимир от 7 "Г". Когато тя ги наближи, Юлиян загърби събеседника си и усмихвайки се зазяпа в нея.

- Ей, чуваш ли ме изобщо?- попита обясняващият Красимир.

- Чакай, че гаджето ми минава .- махна с ръка към него Юлиян и се обърна към нея: - Как сме днес любима?

Катерина се почувства, като обект на подигравки. Сигурно защото знаеше, че той "пуска фитили" и на другите момичета. Тя махна пренебрежително с ръка към него и се забърза отминавайки ги.

- Гаджето ти нещо не те ебава днес? - захили се Красимир.

- Ех , съдба!- престорено въздъхна Юлиян и изпращайки я с поглед каза: - Ще се разберем ние по- късно с нея.

Цяла вечер тя умува върху това " Ще се разберем по- късно" и се чуди, дали той наистина харесва точно нея, или му харесваше да се закача с всички.

*****

На таблото в коридора бе окачено съобщение за приятелски футболен мач между седми и осми клас в събота 22 май в 18 часа , на стадиона в близост до Катеринината къща. Според коментарите, повечето от съученичките и се канеха да ходят. Стадиона беше на няма и две минути от тях, но нещо вътрешно я гризеше да не ходи.

В събота Елица и се обади около два след обяд :

- Кате, аз съм у Наскови. Той ще ходи у леля си за около час, а на мен не ми се прибира. Ще ходиш ли на мача , да се водим?

- Не съм сигурна още. Мислех да не ходя.

- Хайде пък ти, всички ще са там. Да убием малко време, да не си ходя чак до вкъщи и пак да се връщам . - Елица имаше много сериозна връзка повече от година и половина със съседа на Катерина - Атанас, вече първокурсник в Техникума по дървообработване. Тя беше единствената с такава дълга и сериозна връзка и дори се знаеше, че ще учи средното си образование в същото училище, за да са заедно. Всички я харесваха. Тя беше обект на много и различни по - големи момчета. Изпращаха й бележки, задяваха я, чакаха я след часовете. Тя се усмихваше топло на всички и отбиваше предложенията кокетно.

" За мен съществува само Наско" - обясняваше тя често на Катерина, - "...но не ми е неприятно да ме харесват." - не беше тайна, че е много красива и много момчета все питаха : " Не го ли заряза вече тоя Наско ?" или "Какво толкова намираш у тоя?"- тя отбиваше въпросите с лекота и самочувствие и винаги успяваше да остане приятелка с харесващите я. Рядко казваше лоша дума за някого и в смеха й никога не звучеше подигравателно. Беше ценна приятелка.

- Уфф! Не ми се ходи многоооо - проточи Катерина - не си падам много по мачове.- причината беше, че трябваше да слуша всички как въздишат по Юли. Това я дразнеше до болка. Едната част от нея всъщност много искаше да е там и да го гледа на стадиона, аплодиран от всички. Другата - твърдеше , че е по- добре да го срещне някъде на саме, където имаше по - голяма вероятност да се заговорят и "разберат по- късно".

- Айде стига де, Кате! Пак ли си се заровила с учебници? Домашното ти за понеделник няма да избяга. И моето не е написано. Какво ще правиш утре? - Елица изстреля един куп въпроси, без всъщност да я интересува отговора.

- Ееее, ти пък. Аз не уча в събота. Ама тъкмо съм се зачела в Йовков.

- Йовков? Ти се побъркваш! Ние го минахме предния срок.

- Аз му чета разказите по принцип. Харесват ми. Има много истина...

- Стига глупости! Кажи си направо, че не искаш да дойдеш? Има ли нещо, дето не го зная?

- Не бе, аз такова.... Добре де! Ако искаш ела у дома.

- Какво да правя у вас? Всички ще са на стадиона. И ти имаш нужда от чист въздух. Почнала си да мухлясваш покрай тия книги и учебници вече. На Наско баба му е опекла семки. Ще направя по две пакетчета и ще те чакам в шест без петнайсе на пейката пред дома- така Ели наричаше дома на Наскови - Тъкмо искам да ти разкажа нещо. Не е за телефон, а трябва да го кажа на някого - за Вярка от "Б" клас и Наско.

- Наско?

- Да . Не мога да ти кажа повече сега, айде на пейката , както се разбрахме.

- Добре де, добре...Ще съм там.

*****

Елица беше изпънала кръстосани двата си крака по дължината на пейката и подпряла лакет на една страна се усмихваше съучастнически на Катерина.

- Вече си мислех, че ми върза тенекия.

- Закъснях само с три минути. Можеш да пресечеш улицата и да позвъниш на звънеца винаги- заоправдава се Катерина.

- Не ми е много удобно от вашите.Те май не ме харесват много.

- Ня-м-а такова нещо. Защо си мислиш така? - Запъна се Катерина, знаейки, че е точно така. Родителите й не харесваха връзката на Ели с Наско. Майката на Катя наричаше Елица " малка въртиопашка" и казваше, че очите и шарели отсега. Баща й питаше " Какви са тези родители, че не питат дъщеря си, къде и с кого замръква до това време?" и " Знаят ли ги какво правят изобщо? ", или "Щом се е помъкнала с тоя, значи и тя не е много стока!". Катерина никога не би казала това на Ели. Знаеше също, че родителите й не ще дръзнат да обидят директно Елица, дори заради добрите обноски, на които възпитаваха дъщеря си.

- Така ми се струва.Ами... и заради Наско .Извинявай! Сигурно греша. Както и да е. Това не е най - важно в момента. Хайде да ходим! Имам да ти разправям. Само да се дръпнем малко от тука, че Наско още не е тръгнал. Обещах му да не казвам на никого.

- Толкова ли е важно?

- Аз мисля, че по- скоро е смешно, но все пак се позамислих.

- Ти каза нещо Вярка и Наско...не те разбирам.

- И на мен ми е малко на никъде...ама.- Ели се огледа назад, за да е сигурна, че няма никой в двора на Наскови, или на улицата пред тях - Вярка казала на Наско, че искала да са повече от приятели, отдавна го наблюдавала и му поискала снимка.

- Че къде са се видели да си говорят?- попита първото, което и хрумна Катерина

- Вярно, бе...това не се сетих да го питам.- Ели се замисли. - Да бе, къде ще се видят. Тя е в нашето училище, той в дървото и всяка вечер почти се виждаме....Интересно къде са се срещнали! Ще го питам довечера. Тя не живее ли , някъде зад киното? Чудя се аз, защо предната седмица тя се опитва да ми пробутва Пламен. Била съм голяма късметлийка, че ме харесвал. Дрън- дрън. Казах и, че сме само приятели, а тя, че от там се почва. Казала на Наско, че много се въртели около мене и да не се надявал дълго да е с мен.

-Тя не знае ли откога сте заедно? Наско, какво ти каза?

- Пита ме, какво общо имам с Борис.

- Това пък защо? Кой е Борис?

- Защото тя видяла Борис да ми носи чантата. Борис е на батко най-големия приятел и той ме има като сестра. И това е глупаво. Той е много по- голям . Те са абитуриенти тази година с батко. Ама Наско, каза да съм внимавала, защото не му било приятно да му се смеели и да го сочели хората с пръст. Той ли бил най- големия " хамсалак" , да си мислел, че си има гадже, а то да " мята крачоли" с "други под ръка ". - Елица отново се усмихваше благо, сякаш някой й правеше комплимент.- Опитва се да проявява ревност, искам да кажа.

- Ами за Вярка, какво казва? - Катерина мислеше, какво толкова му харесват на тоя. Може би самата Елица му "вдигаше акциите", че го е избрала. Тя беше наистина много хубава. Имаше черна дълга коса, високи скули, трапчинки, фин нос и огромни , дълбоки тъмнокафяви очи. Устните и бяха пухкави и винаги усмихнати.Формите й бяха започнали да се заоблят и то в правилна симетричност. Истинска малка блага жена. Дори Катината майка казваше, че такава хубост рядко можеш опази.

Междувременно те вече влизаха в двора на стадиона и се отправиха към пейките на първия ред.

- Смее се. Било му интересно, до къде можела да стигне. Ти я знаеш Вярка. Мисли си, че може да има всичко. Една такава нахална и се вре на всякъде. Баща й е полицай . Наско казва , че с удоволствие ще и натрие носа.

- Аз не познавам Вярка. Дори не се сещам точно как изглежда, но си мисля, че щом Наско държи на тебе е тъпо да я окуражава . Аз не бих се съгласила, ако бях на твое място. Нали те има теб.Защо му е .....Ти какво мислиш за всичко това?

- И аз му казах, че се излага, че и мене . На нея е достатъчно, някой да й покаже, че не и обръща внимание и че не е най - важната. Малко ме хвана яд за това дето казала , че ме видяла с Борис..., ама какво от това?...Аз не съм се крила. Пък кой я пита за мнението й , как изглеждало от страни? Ама Наско се ядосал. Биела по самочувствието му. Сякаш някой го бил залял с помийна течност. Не понасял някой да му намира кусури .- Елица въздъхна с досада. - Само те моля на никого не казвай, че знаеш. Наско много ще ми се ядоса. Напоследък се дразни от много неща. Техните нещо се карали постоянно и той не можел да се оправя вече с тях..... Верчето, дали няма да е тука? - Ели смени тона и пак се разсмя. На първия и втория ред от стадиона имаше групички от ученици , около пейките. По назад имаше и по- големи момчета, родители, или просто зрители. - Ей там са нашите! Дай да сменим темата. Ще те държа в течение .....- Бяха стигнали почти до втория ред, от страна на полуполето на седмокласниците. Между присъстващите не беше Верчето, но бяха Марияна, Яница, Албена , Мартина , Кремена от техния клас, заедно с момичета от седми "Б" и "Д", както и някой от не участващите в отбора момчета. Катерина и Елица се спряха до пейката с момичетата от техния клас. Както всичко, което се правеше в България и началото на мача закъсняваше.

- Те сигурно чакат Ели и Катя за началото на мача? - пошегува се Кремена.

- Айде почвайте бе, те са вече тука - провикна се Марияна.

- Много си гръмогласна, продъни ми ушите и то без никаква файда! На стадиона едва ли те чуват - размърмори се Александър и я задърпа за ръкава да седне.- Не си прозрачна, шъ знайш.

- Я стига бе тъпанар, като ти преча измести се! Има цял стадион. Кво си се лепнал зад мене? - Марияна се дръпна и продължи да стърчи.

- Ти, май си го просиш гледам? - ядосано й се тросна Александър.

- Ееее, айде спрете се, вече! - Мартина беше яка мъжкарана, а Александър още гонеше раста й. - Сашо, не ми се прави на мъж. Кат\' си толкова що не те взеха поне за резерва?

- Ей дебелано, не ми се прави на важна, щото...

- Кой дебелана бе, мухльо? - мартина се беше засилила вече към Сашко, хвана го за анцунговата фланела над дясното рамо и го задърпа. Сашко, се заотбранява, но и попримига.

- Ей, ей , ей....Я да се спирате! Че като ви почна и двамата....Марто, ти къде се месиш? Що не дойдеш да се биеш с мене? - Петър беше най - огромния им съученик. Широк почти колкото висок, но и як. Тренираше борба. Беше ужасен , но почти никой не му противоречеше. Постоянно киснеше при директора за това, че посинил някого. Поведението му беше намалено с последно предупреждение, по същите причини - Сядайте и млъквайте!... А, ето ги и нашите! Да не чувам гък повече!

За момент всички се умълчаха. От пейките се отделиха двете групи футболисти, подскачайки и демонстрирайки мускулни упражнения, за пред зрителите. Бяха шарено облечени. Някой с анцузи и фланели, други с анцузи и тениски, имаше един двама и по шорти. Групата на осмокласниците се отправи към отсрещното полу-поле. Капитана им Кръстьо , ръкомахаше и говореше нещо, което не се чуваше ясно. Седмокласниците, начало със Станислав продължаваха да подскачат показно и се приближаваха към пейките на седящите седмокласници.

Мариана избухна в неудържим смях.

- Какво пак , бе Мацо?- не се сдържа Елица.

- Я виж шортите на Красимир! Изглежда, като, че ли се е оакал в тях...

- Еиий, толкова си тъпа, само бисери в главата ти! - не пропусна Сашо, но и той се разсмя.

Беше тъпо, но смеха беше заразителен и всички се разхилиха.

- Ели, дай малко семки на сам! - протегна ръка Георги.

Тя му сипа в шепата.

- Ти пък, като изпросени...

- Ееее, имам само две пакетчета, да си опекъл....Не стига , че изобщо ти дадох.

Мача беше започнал след изсвирването с професионална свирка , от страна на бащата на Йовко от осми "А". Всички се вълнуваха крещейки и свирейки, взависимост от това в кое поле се местеха играчите.

- Не виждам Юли! - обади се Кремена.

- Не си ли носиш очилата? - присмя се Яница- как може да не му забележиш русата глава и Адидас - а. Това момче има стил. И наистина знае, как се играе. Ей оня там на предната позиция. Сега топката е в него. Подаде на Ивелин, Ивелин му я връща, той я подава на Станислав.Видя ли го! --- БРАВО ЮЛИ! - изкрещя тя.

- Да, да , видях го! Егати маратонките! За пръв път виждам такива!

- Вуйчо му бил шлепчия по Дунава с чичо, - обади се Даниела.- наистина супер маратонки. Дали са Адидас също?

- Наистина добре играе момчето! Нашите не са за никъде без него! - коментира и Елица.

Бяха изминали, около 20тина минути от началото на срещата. Катерина вече, се беше подразнила от всичко. Най вече от комарите, които забръмчаха, около ушите й. Винаги нападаха първо нея. От друга страна беше съгласна, че нямаше по- добър играч от седмокласниците. Беше по- добър дори от Станислав. Разсеяна от борбата с комарите, тя не видя, но чу как всички се развикаха. Когато вдигна глава отново към стадиона, почти пред вратата на осмокласниците се бяха струпали почти всички играчи , а един от тях се превиваше на две на тревата. Всички наскачаха и се развикаха. Много от публиката беше слязла на стадиона, включително и Петър.Катерина чуваше: " Това беше много гадно", " Мръсник", " Това да не им е.....", различи гласа и на Елица " Сега вече мелето няма да се размине!". Падналия продължи да се гърчи.

- Какво стана?- попита Катерина.

- Спънаха го, много гадно- каза някой.

В първия момент Катя си помисли, че греши, но ......нямаше грешка. Никой не можеше да е със същите бели вносни маратонки. Това беше Юлиян.