Миналото живее в думите.
Бъдещето подпира мечтите.
Лице разцъфва в усмивка,
от силата на езика,
от музиката на думите,
от звуците на буквите...
И ставаш собствен рупор,
в диалог тет а тет с дума,
до смърт с вкус да живееш,
да съчетаваш букви и шепот,
като вибриращо ехо...
Да чезнеш с тях в безкрайност,
с преглътната изповед и тайна
на любов, сиреч изконно предимство
и възможност за спасение единствена,
да обикнеш, да се покаеш...
С различни лица изумяваш,
изконно доказваш се, доказвай се...