Съмнения бързешком се вмъкват.
Пеперудено падат, замръкват.
Сняг вали на едри парцали,
шега ли е първоаприлска
или лоша поличба...
И не времето е виновно...
Просто... душевно ранимо.
Енигма безпомощна...
Да изтръгна няма изповед...
В бодли на таралеж е свита,
пашкулена, странна, протрита...
С години тикана помежду ни,
неревностна, поносима...
Товар от спомени разделя ли ни?
А мястото на тайника откри ли?
Съмнения... дали не са само сън,
дали очи да отворя навън?...