В прашния дъсчен сандък
натиквам твойте останки.
Заключвам те, о вмирисана плът;
заключвам и твоите сенки!

Безмълвна в трупа ти се спъвам,
запречил се строго пред мен.
Наказана пак те сънувам!
А ръженът е силно червен!

Изтръгнах сърцето отдавна.
Избодох със пръсти очите.
Продадох съня си безжално!
Продадох отдавна и дните!