След толкова години,
в които си мълчал,
е време да се питаш
защо си доживял,
дали за да те има
жив още в този свят
или да търсиш рима
и спреш да бъдеш слаб?
Мълчиш си, не споделяш,
най-лесно е така,
защо да се разделяш
със свойта самота,
в която всеки външен
е гост непожелан,
а даже клонът скършен
изгнива щом е сам.
Но кратка е, поете,
съдбата на човек,
не може само лете
да бъде все край теб,
че всичко, що се ражда,
така и също мре,
а утре се изгражда
от хора със лице.
Затуй викни високо
да чуят твоя глас
и нека е широко
небето пак над нас,
че ти си бил създаден
да литнеш със сърце,
а пътят ти - отдаден
да даваш нам криле!