За нищо не се виня,

а и не е нужно.

Не съжалявам,

макар понякога и да трябва.

Пука ли ми за нещо,

не знам и не помня.

Приятелите ли...

но идват ли, когато имаш

нужда от помощ.

Любов-дума фалшива и излишна.

Какво имам?

Едно лице, което гледам

всяка сутрин в огледалото.

Едно лице, погинало от мъка,

която мразя.

Какво имам все пак

в този живот?

Само един образ ли?