На бой летиме,

в шамарите се бутаме,

а невинните отнасят.

И за какво,

за достойнство и гордост ли?

Тровиме душите си

с ядове безтипни.

Измъчваме се от лъжи,

презрение и високомерие безлични.

Какви хора сме

и какво имаме?

Една искра неугасима,

която осветлява нашият път.

Надеждата, че ще продължим

в тоя свят обърнат нагоре

от такива като нас.

Не сме добри и те не са,

но хора сме нали?

Родени сме на тази земя

и такива израснали сме в

общество, което деформира.

Животът постара се да не останем деца,

поочукани и ни захвърли с лека ръка.

Живеем един живот,

имаме една съдба.

Правиш това, което ни е на сърце и душа.

Ако родени сме за това,

в боя отивам с гордо вдигната глава,

нека летим към пропастта.

Това решихме ние,

това е съдба!