Денят отново се пробужда, а няма с кой да го посрещне. Седи сама в леглото си и мисли за нещо. Излиза, защото не иска да се затваря в себе си. Далечната разходка сякаш минава за секунди... защото е завладяна от мисли за него. Спира се, пали цигара и затваря очи. Той отново изниква в съзнанието й... също толкова хубав, както го е видяла за първи път. Усеща някаква приятна топлина по пръстите си, която след малко се превръща в ужасна болка и усеща, че е забравила цигарата си. Сяда на близката пейка, също толкова стара и изтормозена като нея. Поглежда изгорената рана и лицето й се изкривява от болка. Погълната от мисли тя забравя скоро болката в ръката си. Но болката в душата от липсата на убития си съпруг откъсва от сърцето й една сълза... и после още една... и още една.