Стоях самичка.
Толкова години.
И търсех те в следи от светлината.
Липсата на топлина уби ме.
Прекрачих и излязох през вратата.
Със залеза гаснех.
По тъмното скитах.
Край булеварди среднощно болях.
Погледи грешни до дъно изпивах,
за истинска обич до късно копнях!
Днес вече я имам.
Дано съм простена.
Възкръсна греховният, онзи заряд.
Недей да се връщаш, мен... вече ме няма.
Ще ти бъде студено. Тъй както бях аз!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me