Жълтолилавите алеи топят се във есенния мрак,

а цветовете в мене жадно раждат се и пак

отпивам от чашата на твоите целувки

и заспивам без умора в нежните прегръдки

на маслено зелени облаци, пронизани със сини нишки

прозиращи бледолунните черти на

на зрялата луна, тъгуваща за лятото,

за бистрите потоци и безбрежните ливади ,

за лекият ветрец, за росата по тревите млади...

Упивам се със този аромат,

тъжно гледам към отминалите дни,

където любовта ни с ненаситен глад

научи се със нас да полети.