А беше лято... с нежни думи, сърцето ми стопли ти!Но есента дойде и ти... Нейде отлетя! Къде си? Питам се аз сега, върни се крещя с цялата си душа... Но само сенки, се мъглавят из нощта, а теб те няма, пак си нейде, но дали сама? Не, не си сама! Аз съм с теб, та дори и да не знаеш ти това... Аз съм сянката ти в нощта, аз съм вятърът разрошващ твоята коса, аз съм аромата от полските цветя, аз съм малката кристална сълза, изтърколила се от твоето сърце и душа... Аз съм твоята съкровена мечта,аз съм блян, развълнувал те в съня... Аз съм началото и края... Ада и Рая Но какво съм аз без теб?... Получовек...