къде изчезнаха нашите мечти?

А беше всичко тъй красиво,

Нереално, но някак си живо...

Имахме всичко на света,

Имаше я усмивката, стопляща моята душа.

Но уви...

Сега:

Само мъгла и тъмнина.

Ни следа от оназ светлина...

Ни следа  и от теб,

само спомен,

превръщащ ме в кубче лед...